Когато навън вали аз седя и гледам капките как падат по перваза знам че и ти ги виждаш знам че и ти ги чуваш дали понякога гледаш луната когато и аз я гледам дали си мислиш за мен когато и аз мисля за теб аз съм сама тук когато ти си в прегръдките на друга аз съм сама когато друга те целува аз съм сама когато друга те докосва аз съм сама и си мисля за теб без капка надежда да ми отвърнеш със същото аз съм сама когато теб те няма дали е тъпо да си мисля за теб когато ти не си ми дал дори надежда да знам че харесващ друга някак вече свикнах да знам че единственото което ще получа от теб е болка вече свикнах с нея тя е единственото което получавам от теб тя е единственото което си способен да ми дадеш знам и затова я обикнах болката обикнах я защото знам че ми е подарък от теб обикнах я без да искам и когато ме боли си мисля за теб обикнах я и знам че е единственото което ще ми остане от теб само една безкрайна болка празното малко ми остава да те повикам когато си отиваш малко ми остава да ти кажа всичко което съм написала малко ми остава. Дали по начина по който те гледам се досещаш дали сега те боли да моята болка поне малко се е докоснала до теб бих дала всичко за теб готова съм да ти дам сърцето си готова съм да ти дам всичко да пратя всичко на майната му само ако поискаш не знам дали другите ме разбират не давам пет пари за тяхното мнение ако ти си до мен бих могла да се преборя със всичко бих могла да направя всичко но те няма и когато те няма съм слаба исках само да си до мен да ме закриляш поне малко поне малко да ми помагаш на къде отивам сега на къде съм се запътила без теб на къде да поема не знам кой път да избера сега на къде да поема всяка пътека всеки път е безкраен има бури пред мен не мога да се справя сама не мога да бъда без теб вече се изтощих да бъда себе си искам само да се скрия само да избягам от онова което съм станала искам да се върна само да се върна към миналото но ти няма да си там искам да се върна към предишното си състояние да не мога да мисля за теб искам да стана старото си аз на къде да поема кой път да избера?! Какво да направя? На къде отива сърцето ми искам да те прегърна да ме скриеш от огъня да не ме пускаш. Никога. Да ме прегърнеш толкова силно че да почувствам как ме боли от ръцете ти. Да ме прегърнеш и да ме скриеш да не допускаш никой до мен никои които може да ме нарани. Да ме скриеш от света искам да умра така в твоите ръце и последното което да видя да са очите ти искам да умра така заключена в този измислен свят без да си помислям за бурите които ни заобикалят. Излъжи ме че всичко е наред и ще ти повярвам излъжи ме че няма от какво да се боя и ще ти повярвам излъжи ме че е ден макар да виждам само мрак около себе си излъжи ме слънцето грее така силно че прогаря кожата ми и дори че почувствам топлината му излъжи ме че навън е ден лъжи ме а аз ще гледам в очите ти и няма да поглеждам около себе си и не спирай да ме лъжеш че всичко е наред не спирай не ми казвай че те няма да мен че си само поредният сън от който ей сега ще се събудя не спирай да ме лъжеш кажи ме че досега друга не си обичал не спирай да лъжеш кажи ми че си истински че не си само фантазия че и наистина понякога си мислиш за мен че никога няма да ме оставиш че завинаги ще си тук и че когато се събудя пак ще си същият. Поне ме погледни с презрение кажи ми че ме мразиш поне няма да си безразличен поне тогава ще забележиш че ме има че и аз дишам кажи ми че мразиш когато си поемам дъх и аз няма да дишам вече кажи ми че мразиш когато сърцето ми бие и аз ще го накарам да спре кажи ми че мразиш когато се усмихвам и няма да се усмихна вече кажи ми че мразиш когато говоря и никога вече няма да проговоря само не бъди безразличен...

Сякаш съм във вода в която бавно потъвам усещам как ме притиска от всяка страна как ме поема бавно жадно готова да отнеме живота ми и последните капки сили който да ми останали бавно докато потъвам отнемаща диханието ми отнемаща онзи последен дъх забранявайки на въздуха да стига до дробовете ми  забранявайки на слънцето да погали кожата ми. А аз искам да остана в нея бавно да я усетя как изтръгва живота от тялото ми и накрая в агония да усетя че най-накрая се е свършило че няма повече болка която да ме гори че няма повече от какво да се страхувам но само едно не искам да осъзнавам че няма да те има повече че няма повече да ме нараняваш че няма повече да ме караш да плача че няма повече да си безразличен и дори и да плача няма да си проличи водата ще скрие сълзите ми ще се смесят със нейната сол и повече никои няма да разбере че някога някои те е обичал повече от живота че някои е бил готов да даде целия си свят за теб че нечие сърце е било поддържано само от мисълта че си жив че те има че някои е искал само... но вече е късно този някой го няма този някои е мъртъв този някои се изгуби сред всички други този някой които беше различен този някои които сега е като всички други вече е не уникален вече е един от многото един от всички един безличен размазан сив портрет на една снимка без душа една усмивка без смисъл един живот без цел една смърт без труп...............

Momiche! Tova povecheto hora go prejiviavat! Vypreki che bolkata izglejda na vseki unikalna! No viarvash ili ne - tova shte mine! I ti shte stanesh po-silna i po-usmihnata i shtastliva! I shte si kazvash - boje tova az li biah :)
I az sym minala ot tam!
Nadivam se da mi poviarvash :) Ti si shtastliva no oshte ne go znaesh!
Uspeh!

Ако трябва ще помагам,
от тази криза да излезеш,
нов живот да поемеш!
Целувки!